Border Lines
Border Lines е инсталация на Simple Architecture, която беше представена на Buna – Форум за съвременно и интердисциплинарно изкуство във Варна, България. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Френския институт в България, Френското посолство в България, Община Варна, Фондация „Сингер-Захариев“ и Посолството на Словения. Инсталацията беше разположена в градината на Градската художествена галерия Варна и се състоеше от пет огледални обема.
Един от най-старите жестове, с които хората са обозначавали границата между познатото и непознатото е стената. Правата стена – линейна, солидна и абсолютна, е акт на противопоставяне на природата. В природния свят няма прави линии. В момента, в който се появи такава, тя разкрива наличието на човешки интелект и преднамереност. Стената разделя, прегражда, защитава. Тя е първият жест на архитектурата, както и първият жест на властта.
В контекста на съвременния свят символичният акт на разделяне претърпява радикална промяна. Физическите граници между обществата все повече губят своята сила и авторитет, а светът постепенно се движи към едно общо универсално общество. Стените, които някога сме изграждали, за да установим граници или да предложим защита, сега се заменят с невидими, често дигитални бариери. Разделението вече не е между тук и там, между нас и тях, а между реално и витруално, присъствие и проекция, осезаемо и неосезаемо.
Инсталацията представлява линейна подредба на пет огледални колони. Заедно те предизвикват идеята за стена, която обаче е фрагментирана и дематериализирана. Отразяващите повърхности поглъщат заобикалящото ги, размивайки разликата между обектите и околната среда. Докато зрителите се движат пред инсталацията, те виждат своето отражение изкривено и умножено, което наподобява раздвоените идентичности, които често съществуват във виртуалния свят.
В епохата на хиперсвързаност и дигитална двойственост се появява нов тип граница: тази между реалното и виртуалното, между физическата ни същност и дигитално създадените ни личности. Вместо да блокира или да ограничава, тази преграда отразява, изкривява и приканва към интроспекция, превръщайки се в тотем на прехода – граница, която поставя под въпрос не само къде се намираме, но и кои сме в епохата на виртуалните реалности.
Вместо да изгражда стени, инсталацията ги деконструира, оставяйки след себе си само вертикални фрагменти, като реликви от времето, когато границите са били физически, а идентичността – единствена. Творбата приканва посетителите да открият себе си не като статични същества в аналогов свят, а като променящи се присъствия, които навигират в сложния многопластов пейзаж на Общество 5.0.
