Domino House

Domino House е еднофамилна къща, разположена в оживен столичен квартал. Имотът е част от група къщи, заобиколени от високи жилищни сгради и гъста растителност. Малкият парцел от 300 кв.м., ограничената максимално допустима височина и плътната околна среда задават рамки, които вместо да ограничават, провокират нестандартно решение, изведено до крайна яснота и прецизност. Проектът изследва как в компактен мащаб може да се постигне качествена архитектура и дизайн, които да компенсират за малкото на брой пространства. Прилагайки характерен принцип на композиция, къщата придобива разпознаваем архитектурен характер и силна пространствена идентичност.

Domino house е с дължина 16 метра, ширина 6,25 метра и височина 7 метра. В план сградата се разделя на три части – северна, централна и южна, всяка със строго определена функция. В северната зона на приземния етаж се намират входният вестибюл, баня с тоалетна, гардеробни и стълбище, водещо към втория етаж и към сутерена, където са разположени технически и складови помещения. Централната част съдържа кухня и трапезария, а в южната се намира дневна с двойна височина и директен излаз към градината. На втория етаж е разположена спалнята, която има връзка с вътрешно за къщата патио – пространство за усамотяване, отдих и медитация.

Архитектурният образ на сградата се формира чрез плътни фасадни елементи, подредени в шахматна композиция. Тази система решава не само конструктивната схема, но и осигурява разнообразни ориентации и гледки от всяко помещение. Играта между плът и отвор динамизира правоъгълната призма на сградата, като насочва погледа на обитателите и светлината, в зависимост от естеството на интериорните пространства.

За да се компенсира за тъмната заобикаляща среда, къщата е решена изцяло в бял цвят, който е приложен върху всички повърхности – стени, подове, тавани и обзавеждане. Големи витрини с фини алуминиеви профили размиват границите между вътре и вън и добавят естествена светлина и цвят. Основните интериорни материали са матираното стъкло и текстил, които са използвани не само в мебелите, но и в интериорните елементи на сградата. Те деликатно разделят пространствата и дефинират гардероби, кухня, баня и библиотека, като въвеждат полупрозрачност, която оживява средата и изгражда отличителна атмосфера.

Обзавеждането демонстрира екстремен минимализъм, в който всеки елемент е геометрично и пропорционално свързан с останалите предмети в къщата. Всичко ненужно е премахнато, за да се подчертае яснотата на концепцията и да се създаде усещане за много по-голяма, светла и просторна къща с атмосфера на покой, елегантност и доза футуризъм.