Мемориален парк за цивилни жертви на Корейската война

“Гората на истината и помирението”

Въпреки че паметниците на войната могат да бъдат изключително въздействащи, те никога не могат напълно да отразят тежестта на самата война. Сериозността на историческите събития в Корея се нуждае от силен израз, който да ги отрази. Създаването на паметник с национално значение – символ на всички цивилни жертви на Корейската война – може да бъде постигнато само чрез радикална архитектура: такава, която се простира отвъд конвенционалните пространствени рутини на ежедневието.

Мястото на Мемориалния парк е избрано да бъде извън града, сред природа, напоена с история. По тази причина вместо да се създаде градски парк, проектът се опитва да намери по-дълбока връзка с околната среда, стараейки се да интегрира и да подобри географските й и исторически характеристики.

Въпреки че е лесно достъпен от преминаващ в близост път, паркът търси уединение, за да предложи на посетителите едно лично, душевно изживяване. Като взема предвид, че някои от тях са преки роднини на цивилни жертви от Корейската война, проектът цели не само да отдаде почит на загиналите, но и да уважи скръбта на техните семейства, осигурявайки им тиха и спокойна атмосфера.

Основната идея се състои в организиране на функциите в няколко обема, разположени на една главна алея, която се разделя, разширява и събира, преминавайки покрай различните съществуващи разкопки на терена и свързвайки източната и западната му граници. Геометрията на проекта се състои от прости форми: правоъгълник, квадрат, полукръг и триъгълник, всеки от които предлага различно пространствено възприятие на мястото. Природните елементи, като вода и растителност, са внимателно оформени така, че да засилят контраста между светлина и сянка, както и да контролират отраженията, звуците и дори аромата.

Главният вход на проекта е физически изразен чрез обем, който пресича пътя, маркирайки ясно границата на периметъра на парцела. Това е мост, който не само осигурява безопасен достъп до парка, но и чрез високите си стени служи като преходно пространство между всекидневния живот и света на паметта. Обем в непосредствена близост съдържа информационна точка и обслужващи помещения.

Външното мемориално пространство се намира на пресечната точка на двете ортогонални системи, изграждащи проекта. Един квадратен площад, който маркира края на източните разкопки, служи като преходно пространство към сградата на Мемориала. Девет бетонни капсули, поставени на пиедестали и подредени по строго симетрична мрежа, излагат земна маса и останки от различни разкопки в страната. Посетителите са поканени да се разходят, да разгледат и да възпоменат цивилните жертви на Корейската война. Изживяването им се подсилва от гледката и звука на водната каскада в източната част на площада.

На север от сградата на Мемориала е предложен амфитеатър. Въпреки че не се изисква от заданието, той е ключов елемент, който издига проекта на национално ниво, позволявайки да се провеждат големи обществени събития в парка. Амфитеатърът ляга по естествен начин върху съществуващия наклон на терена и предлага в основата си допълнителни пространства за съхранение и поддръжка. Дългата екранна фасада на сградата на Мемориала го предпазва както звуково, така и визуално от минаващия в близост път.

Предвиденото в заданието заведение умишлено е разположено в самостоятелен обем. По този начин случайните минувачи също могат да се възползват от него и да се насладят на спокойния пейзаж на парка.

Подобно на главния вход, горният вход на парка, разположен в източния край на обекта, използва стена, пресичаща пътя, за да маркира присъствието му. Друг бетонен обем в близост съдържа втори инфоцентър и сервизни пространства.

За разлика от парка, сградата на Мемориала предлага много интимна атмосфера. Силният контраст от светлина към сумрак още при главния вход бележи началната точка на едно уникално преживяване, отвеждащо посетителя в свят на образование, история и възпоменание. Всяка визуална връзка с външния свят е прекъсната, човек губи ориентация и се ръководи единствено от внимателно планираната пространствена организация, минавайки през обеми с различни пропорции и функция. Пространството за възпоменание е единствената бяла зала в целия проект. Мекотата на повърхностите му контрастира с грубия бетон, използван за останалата част от сградата. Четиридесет колони излизат от земята, сочат към небето и изчезват в светлина. Те са същинската гора на истината и помирението и поставят въпроса за вечната връзка между живота и смъртта. Разхождайки се между минало и бъдеще, човек неусетно прекосява тесния и дълъг 225 метра бетонен обем на сградата на Мемориала, за да се завърне обратно в настоящето навън.